Ревю на испанска серийна продукция

Гледали сте криминале – грабежи, кражби, пистолети, убийства, нали?
А очаквали ли сте да застанете на страната на лошите?
Ако отговорът е „не“, то този сериал със сигурност ще ви прехвърли от другата страна на полицията!

След като изгледах четирите сезона за 2 седмици, бих го сравнила с „Бягство от затвора“ – има планирано действие без пропуски, но и непредвидени ситуации, които ангажират главния герой да импровизира.


Източник: La casa de papel/ IMDB

Но! Защо всички са полудели по този филм? Мога да ви гарантирам, че няма зрител, който да си го е пуснал и да е спрял да го гледа.

Накратко сюжета разказва за най-мащабния обир от Кралския монетен двор, а по-късно и от Златния трезор на Централната банка в Испания.
Обирджиите успяват да напечатат близо 1 милиард Евро, прясно отпечатани непроследими банкноти.

Всяка серия е като игрален филм, държи те в очакване и напрежение до самия край на серията, защото точно тогава нещо се преобръща.

Източник: La casa de papel/ IMDB

За първият удар Професорът (ръководителят на операцията) се подготвя в продължение на години и отделя 5 месеца, за да обучи осемте участници, които нарича с имена на градове – Токио, Москва, Берлин, Найроби, Рио, Денвър, Хелзинки и Осло, за да не споделят личността си и да не се поражда чувство на близост между тях. Те нямат право на лични отношения и кръвопролитие по време на обира. Преди всичко трябва да са хуманни към похитените.

Източник: La casa de papel/ IMDB

Последва сблъсък с полицията, както и контакт между Професора и Инспектор Ракел Мурийо от Националната полиция. Развръзката те пренася буквално, чрез емоциите и преживяванията на героите, в техния свят. Ставаш неволно съпричастен към обира. Надяваш се всичко да мине по план и да не наранят никого, но за съжаление плана се пропуква и бандитите дават първите си жертви.

През цялото време похитителите и заложниците носят маски на испанския художник Салвадор Дали, за да не бъдат разпознати от полицията.

Източник: La casa de papel/ IMDB

Гледайки го, започваш да си задаваш въпроса „Кои са добрите и кои лошите?“, филмът поставя въпроси за политиката и системата, правилното и грешното, човешкото и жертвите в името на по-висша идея.

За втория удар, по идея на брат му, подготвя същите хора за 2 месеца. По идеята си, обира е много трудно осъществим, но започват работа по него, в името и живота на един участник от тях.
Няма да разказвам повече, за да не разваля тръпката, защото не трябва да се разказва, а да се гледа.

Източник: La casa de papel/ IMDB

Бих го нарекла дори шедьовър – номиниран 41 пъти и спечелил 16 награди, с оценка 8,4/10 в IMBD.

С две ръце препоръчвам филма, защото е вълнуващ, вдъхновяващ, социално и политически ангажиращ и разбира се, пълен с послания.
Не съм киноман, но когато някой филм ме впечатли, не мога да остана безизразна и със сигурност ще го видите в тази секция: Library

Източник: La casa de papel/ IMDB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *