София – Малага – Мароко

„Най-любимото ми нещо е да посетя място, на което никога преди не съм била“ – Даян Ароу

Решихме го – тази година ще е Мароко! Взехме си приятели и малко багаж, защото предстоеше почти всяка вечер да сме в различен хотел. Избрахме да се доверим на агенция (Абакс) – те се бяха погрижили за всичко: локациите, превоза, хотелите, храненето и разбира се български гид.

Пътуването започна от Малaга, Андалусия. Малага пада под арабско владение през 743г. до 1487г. През този период градът процъфтява и се превръща във важен търговски център. Маврите оставят след себе си част от тяхната култура и архитектура. След 1960г. се превръща в голям културен център, какъвто е и до днес.
Прекарахме свободен ден там, в който се насладихме на топлите температури, средиземноморския бриз и испанската кухня.

DSC_0118-2
Крепостта Алкасаба (Alcazabilla) – крепостта с римския театър.DSC_0122-2
Откриват се красиви гледки към всички посоки в града – Пристанището, морето, кварталите и хълма.

Гибралтар. Средиземноморската порта на Европа, пресечените земи и води на два континента – Европа и Африка. Територията принадлежи към Великобритания. Основните приходи на полуострова се генерират от зареждането на корабите с гориво. Там беше много яко – видяхме истински маймуни Макак, живеещи свободно между хората и бяха доста социални, с изключение на по-гладните. Ако те видят с храна веднага ще я присвоят, ако е в ръцете ви, джоб или чанта ще я вземат, независимо от вашето мнение.

DSC_0149

Пещерата Свети Михаил
Огромна пещера – вратата към подземното царство. В пещерата има много добра акустика, в нея се провеждат сватбени ритуали, концертни събития и дори конкурсът Мис Гибралтар. Изградилите се  сталактити и сталагмити са облени с красиви и магнетични цветове, като в приказка.

DSC_0163

Танжер – вратата на Африка. Пътят от Тарифа до Танжер с ферибот е към 1 час. Когато фериботът доближи бреговете на Африка, яркото слънце ме заслепи и не успях да видя на какво място попадаме, но когато корабът акостира, гледката беше внушителна. Едва на 30км от Европа, а толкова различна атмосфера. Дори не си бях представяла, че може да е толкова импозантно, градът е събрал в себе си арабската, испанската, португалската и френската култура. Разходихме се по крайбрежния булевард на града, както и старата медина – плетеница от тесни улички, обкръжени от високи стени и много котки,  за мен и за Меги (МК) това е много симпатично и умилително, винаги се спирахме да им се радваме но за Марти, котетата били скърбави ха-ха.

DSC_0194-2DSC_0200-2DSC_0201-2DSC_0203-2

IMG_20190919_144228_01

Вечерята беше много нетрадиционна за нас, в основните блюда, място бяха намерили: стафиди, карамелизиран лук, ананас, куркума, шафран, канела и кимион. Националното им ястие е тажин. Името му идва от съдът, в който се приготвя керамична чиния с плоско дъно и конусовиден капак, в него се пекат месо и зеленчуци на жар – задължително трябва да се опита.

Тогава започна и предаването „Игри на волята“ и всяка вечер си го пускахме, а другите (Люси [Пиле], Марина, Меги [MK] и Иво) задължително трябваше да имат интернет, за да следят социалните мрежи.

Шефшауен – Синият град. Градчето е сгушено в склоновете на планинската верига РифСпоред поверията, къщите, дуварите и улиците са боядисани в синьо, за да отблъсква комари, мухи и други насекоми. Интересната част е, че когато попаднахме  между стените на Шефшауен, се озовахме в лабиринт. Спряхме за кратко с групата за снимки, всички щракаха и нашият гид ни подкани да тръгваме, обаче трябваше само още 1-2 снимки, след като ги направихме, заедно с Марти и още две дами останахме сами, изгубени в лабиринт от улички и пресечки. Обикаляхме безуспешно известно време, върнахме се по обратния път и за щастие видяхме другата българска група, която се беше запътила към площада на Синия град. След като стигнахме до желаната локация, започнахме разглеждането на района, имаше десетки пазари със всякакви стоки. Важното в Мароко е да се пазариш за всичко, което искаш да си купиш. Валутата там е Марокански Дирхам (1 евро = 10 дирхама), търгуват и с двете валути.
Харесах си плетена чанта, която ми предложиха първо за 400 дирхама:
– Луди ли са, изобщо няма да им дадем толкова пари!?
Предложихме 150 дирхама, категорично ни отказа продавачът, била ръчна изработка. Тръгнахме си, сигурна бях, че ще намерим и на друго място.

DSC_0216-2.jpg

Фес.Най-старият императорски град. Фес ел Бали, най-голямата пешеходна зона в света, без нито един автомобил. Лабиринта от тесни улички зад каменни зидове, претъпкан от дюкяни, пазари и занаяти. Зашеметяващ щурм на гледки, звуци и миризми, които не се забравят. Това е живописен, пулсиращ  духовен и културен център на хиляди години. Най-впечатляваща е работилницата за кожи. От както е създадена кожите се обработват по един и същи начин, а именно:

 

DSC_0292

Също ни заведоха в тъкачница, където се произвеждат шалове от Пашмина, които ние много харесахме, разбира се и за тях започнахме да се пазарим, беше много забавно, защото бяхме група от 4-5 човека, които искахме да си вземем няколко шала и да ни направят обща отстъпка. Марти започна с въпроса „Колко искате за 7 броя?“. Продавачът каза една цифра, после друга – доста се обърка. Отстрани аз смятам, обръщам първо в евро, после в лева, казвам „Не, скъпо е!“, Марти води разгорещени преговори, аз също заедно с него – ама на български, другите от групата също се включват. Продавачът каза: „Ще извикам моя шеф“, настана голяма какофония, накрая ги спазарихме и всички бяха щастливи. Най-вече аз – сега си имам 2 много готини шала.

IMG_20190916_111756

Берберска аптека.
Заведоха ни в берберска аптека, където сами обработват арганови ядки за масло. Всичко, което предлагат е натурално – билки, подправки и козметика. Презентираха ни продуктите, които имат и предложиха отстъпка при покупка на 3 броя, се заплаща цената на два. Раздадоха ни кошници и след презентацията започна шоуто, беше като истинско наддаване. Повечето хора искахме по много от всичко и разбира се, едно не беше достатъчно нека да са по 3 артикула.
Продуктите бяха впечатляващи, повечето не сме ги срещали на нашия пазар.
Козметични масла и такива за овкусяване на салати, кремове срещу акне, псориазис, умора, гел от шафран, чай от мента, чай за отслабване, подправки от шафран, къри, за ориз, за месо и други. Двама от групата напазаруваха за 400 евро общо, а ние само за 100 евро.
Правят и онлайн доставки: http://mishkat-arom.com/boutique/index.php/

Рабат. Столицата на Мароко. Намира в Северозападната част на Мароко и е разположен на крайбрежието на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрег. Рабат има собствено летище и пристанище. Там живее и действащият крал на Мароко – Мохамед VI, син на Хасан II, в Кралския палат. За туристите може да се види само отвън. Да си чат от обкръжението на краля е голяма чест, затова всеки от служителите е получил длъжността си наследствено. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. За неговото несметно богатство не се говори, но той се включва много активно в каузи, помагащи на най-бедните прослойки, както и развитието на малките населени места.

Мавзолеят на мароканския султан/ Мохамед V
Мраморни стени, охранявани от гвардейци на красиви коне, зад които разположени Джамия и Мемориален музей, едни от малкото свещени места в Мароко, които са отворени за общността. Тук бяха положени саркофази на Мохамед V и  двамата сина на краля. Има особено впечатляващ интериор – кедров таван, украсен с резбовани и позлатени елементи, стена с традиционна мароканска мозайка.
Внимавайте, ако сте с партньор – не се дръжте за ръце и не демонстрирайте близост (от личен опит).
IMG_20190916_164829

Казабланка. Туптящото сърце на Мароко.
Посетихме джамията на ръба на земята – Хасан II. Представете си цял площад (90 000 кв.м.) с блестящ бял мрамор, а на него разположена най-голямото религиозно здание в света и грандиозна кула с височина от 210 метра. В залата за молитви може да събере 25 000 поклонници и още 80 000 в широките пространства.  Джамията е отворена за туристи от всякаква религия във времето, в което не се извършват молитви и служби. Великолепни изрисувани арки с форма на подкова, високи врати, малки освежаващи фонтани и мозайки – истинска галерия на архитектурното изкуство.
Когато влязохме, разбира се ни накараха да си събуем обувките, а вътре по цялата дължина на храма имаше меки като кадифе постелки. На първия етаж се покланят само мъжете, а за жените е изграден балкон, който може да побере 5 000 дами. Облеклото трябва да е подходящо мъжете трябва да са с дълги или три-четвърти панталони и ризи (къси панталони и потници не са приемливи), а жените – с покрити колена и рамене; забрадките не са задължителни. В основата на джамията са построени турска баня и хамам (традиционна арабска баня).

DSC_0335-2

МАРАКЕШ. Червеният град. Най-приказното място, на което съм била, което носи духът на 1001 нощ. Всеки, който каже, че не му харесва произнася кощунство за това прекрасно място, а който е бил там го е изживял по съвсем различен начин и всеки ще разкаже уникалната си история за града.
Накратко: сгради като от пясък, камили, магарета, жени в различни забрадки, подправки, арабска екзотика, малки пазарчета, превозвачи на вода, огнедишащи хора, изложители на маймуни, змиеукротители, акробати, татуисти на къна, продавачи на портокалов сок, разказвачи на истории, ориенталски орнаменти, керамични съдове, плетени чанти, бабуши и кожени чанти, шалове, стъклени лампи, красота, килими в ярки цветове, арганово масло, фурми, пресен чай от мента, палми и още много сладости и и малки радости.

IMG_20190918_110505

Когато попаднахме на площад „Джема Ел Фна“ (букв. преведено – площад на главите, в Древността там са екзекутирали престъпниците), се чудехме от къде да започнем. Подобно на Студентски град, хората не спят. От ранни зори до късни нощи местните се опитват да припечелват с таланти и популярни марокански дрехи, обувки, чанти, килими, посуда, лампи, кожени изделия, подправки, масла, плодове, ядки, храна и други. Там се виждат  хора да играят уличен хазарт с топчета (или „ловят“ пластмасови бутилки с въдици), показват „танцуващи“ кобри и ти навират маймунки в лицето. Тесните, лабиринтоподобни улички на север от площада са пазарът, на който, ако добре се пазариш, можеш да си вземеш арганови продукти и подправки за без пари.

IMG_20190918_131731  IMG_20190918_132751_01-01

Връщам се към историята с плетената чанта – тук имаше в изобилие от тях. Попитахме случаен продавач, а той не заведе до друг, който ни показа мазе, пълно от горе до долу, без да преувеличавам с такива чанти. Започна пазаренето, той поиска 350-400 дирхама.
– Ааа, не много са!
– Вие колко давате?
– 150!
– Невъзможно, кожата на капака е истинска и е скъпа, няма как за 150, кажете поне 200.
– На мен тогава не ми трябва, довиждане.
– Чакайте, кажете вие колко давате, но не 150?
– 150.
– Нека да са 180.
– 170 и нищо повече!
Стисна ни ръцете и ни даде чантата. Така стана и с още няколко сувенира. Казаха, че се пазарим повече от бербери.

Водопадите Узуд. Кътче оазис за горещите дни. Кристални падащи капки от 110м височина. Охлаждащ бриз, летящ към нас и към маслиновите дръвчета наоколо. Такава красота – няма как да не си направим 1000 снимки – аз и Люси (Пиле) много държим да са инстаграмски, затова на всеки обект задължително се правят инстаграмски снимки!
Само срещу 20 дирхама, ни накараха да усетим  толкова близо водопада, че почти минахме под него. Бяхме в лодка-каляска, декорирана с цветя и воали. Всички се измокрихме и станахме на шушулки.
Последва бърз обяд от пилешки шишчета и тяхна салата, след което и ментов чай.
После обиколка към изхода и по пътя отново имаше маймунки, които чакат за храна.

IMG_20190919_132536

IMG_20190919_150417

Градините Мажорел. Ботаническа градина на художника Жак Мажорел, която след смъртта му бива занемарена. Ив Сен Лоран и Пиер Берже я откриват още на първото си посещение в Маракеш, като по-късно я купуват и възстановяват. „Бяхме изкушени от този оазис, в който цветовете на Матис се смесват с тези на природата“, пише Ив Сен Лоран. Пак там е и музеят на берберската култура (берберите са етническа група в Северозападна Африка, превежда се като „свободни хора“). Кактуси, палми, бамбук, туи, жасмини, агаве, кипариси, бугенвилеи, папрати се кръстосват, изложени на светлината и скрити в сянката.

IMG_20190920_094553IMG_20190920_094553IMG_20190920_100125-01

Блицанкета от групата:
1. Кое ви е любимото място от екскурзията?
2. Вашата запомняща история или асоциация за мястото?

Люси (Пиле):
1. Ооо, Маракеш!

Меги (МК):
1. Маракеш и екскурзията до Водападите Узуд.
2.Котетата.

Марина:
1. Рабат и Водопадите Узуд.

Иво:
1. Маракеш.
2. Басейна на хотела в Маракеш. Как заспах на басейна и на сън говорих на тези до мен ха-ха.

Марти:
1. Водападите Узуд и местата с маймуни.
2. Маймунките!

DSC_0115

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *