Да си леля за първи път е радост-тревога

Беше 23 декември 2019г., когато разбрах, че след няколко месеца сестра ми и съпругът й очакват рожба за първи път. Искаха да поднесат новината за коледен подарък, но не се стърпяха до 25-ти и подраниха.

По това време заедно с баба ми, бяхме на гости при майка ми и леля ми в Санта Круз де Ла Палма. (Блог) А те от своя страна – в Англия.
След като разбрахме, че е бременна настана голяма еуфория, повтаряхме се отново и отново новината, започнахме да гадаем датата на раждане, пола на детето, зодията, планирахме покупки и си представяхме как ще се промени живота ни – та това ни е първото бебе в семейството, всички го очаквахме с трепет и вълнение. Искахме да споделим на всички близки и познати, но обещахме да запазим информацията за себе си, за да може сестра ми лично да каже на всички.

Честно казано аз не се изненадах, защото Момчил и сестра ми са заедно от много години, имаха и сватба през 2017-та, а това беше много очаквано детенце поне от мен, нямах търпение за този момент в техните отношения.

През цялата й бременност я заливах с въпроси, за мен беше много интересно през какво преминава и как се чувства, всеки път щом бяхме заедно й пипах коремчето, гушках го и я галех. За щастие при нея процеса преминаваше доста гладко, с месеците бебето растеше, тя наддаваше заедно с него и подготовката за посрещането кипеше усилено.

На 20 юли 2020г. беше големият ден – на бял свят се появи Петър. Цели 4,860кг и 56 см.
Перфектен, с много косичка и големи бузки.

След 5 дни беше изписването, никога през живота си не съм била толкова емоционална, превъзбудена и развълнувана. Докато чакахме да се приберат от болница сърцето ми биеше като лудо, пълсът ми не е бил по-ускорен, стомахът ми се беше свил, трудно преглъщах, изпотих се няколко пъти и накрая дори се разплаках. Толкова бях щастлива, всичко това ми се случваше за първи път, през главата ми преминаха всички преживяни моменти със сестра ми, от моето изписване, което съм гледала на видеокасета и първите ми спомени на по-късен етап, та до днес и не можех да повярвам, че настъпи момента, в който вече не сме деца.

Сега изписваха нея и нейното дете и тогава осъзнах, че наистина сме пораснали и от тук нататък трябва да сме отговорни по различен начин. Не само за себе си, както е било досега.
Животът ни се завъртя в много различна за нас посока, стана по-интересен, по-пъстър, по-вълнуващ и по-приказен.

Не мога да кажа какво е да си родител за първи път, но мога да кажа какво е да си сестрата на родителя за първи път. Със сигурност нямам нейните инстинкти, нито пък нейният опит, но имам огромната любов, която мога да давам на племенника си неограничено.

През първия му месец беше много малък и крехък, гънеше се като локум и спеше почти постоянно. Тогава можех само да го гушкам и разнасям, и да му сменям памперсите, но ме беше страх от пъпчето му. Ядеше почти постоянно, а по-късно започна и да плаче заради колики. Много се притеснявах и ми беше мъчно, че бебто плаче. Гледах сестра ми какво прави и се учех, а тя от къде знае как да реагира – нямам представа.
Тя му правеше масаж на коремчето и ми показваше техниката, после го гушкаше и люшкаше в ръце, след нея правех същото. Повечето пъти работеше и той се успокояваше, в случай че плачът е по-продължителен й го връщах и тя някак си го преспиваше.
Тя ми показваше как се къпе, как се опарвя тоалета му след баня и как се облича – правех всичко под нейни инструкции и надзор и когато ми каже: „Браво, супер се справяш.“ – се възгордявах и разбира се, ставах все по-уверена за грижите към бебчето.

Следващия стрес тест, бяха ваксините. Скъса ми се сърцето, само мога да си представям какво преживяваше тогава сестра ми и въпреки всичко, си признавам тя се държеше много мъжки. Възхищавам се на емоционалната й интелигентност!

Не след дълго отпразнувахме първия му празник – „Погачата“, която се отбелязва 40 дни след раждането на бебето. Събрахме се само дами, за да го орисаме да расте силен, здрав, умен и да му пожелаем прекрасно детство. Докато провеждахме ритуала, сестра ми беше обгърнала сина си в прегръдките си и видях сълзи да проблясват в очите й. Отново ми стана емоционално, но си казах стискай зъби, няма да плачеш и ти, това е прекрасен и щастлив момент, трябва да се усмихваш до уши! Така и направих, успях да превърна емоцията си във щастие.
Пепи получи специално внимание, прекрасни пожелания и чудни подаръци. Беше много приятен и слънчев ден.

В същия период, в който се оказа, че е твърде малък го оставихме за няколко минутки на активна гимнастика. Разбрахме, че не е добра идея след като се разплака от нея. Тъкмо прогледнало бебеенце, се беше оказало сред много искрящи цветове и активна стимулация на зрителното сетиво. Толкова ми стана тъжно, имам чувството, че го травмирахме за цял живот, така се беше изплашил и превъзбудил. Майка му веднага го прегърна и го успокои, за щастие.

На 3-месечна възрст, вече можеше да ни вижда, смееше се и се опиваше да се завърта. Тогава за първи път, можехме да си играем с него и да го разсмиваме. Смееше се на много странни неща като вятър в лицето, гъделичкане и всякакви маймунджилъци. Беше много сладък, след цял следобед забавления дойде време за баня, всичко беше много интерсно, докато не стигнахме до момента с обличането. Тогава сякаш му стана нещо, започна да плаче все по-тъжно, мислех си: „Какво става, защо е тъжен и плаче толкова много???“ Изплаших се, сестра ми беше там, родителите на съпруга й също, но за първи път се почувствах безпомощна и много напрегната, че не знам какво се прави в тази ситуация. Трябваше да избие от някъде този стрес и заедно с бебето се разплаках и аз. Вероятно звучи малко комично, но като се сетя отново ми се насълзяват очите.

Тогава сестра ми седна спокойно до мен и ми обясни какво всъщност се случва и че това не е повод за притеснение, за което съм й много, много благодарна. Винаги съумява да подходи най-удачно във всяка ситуация и да ми помогне да премина по-лесно през нея. Никога няма да забравя отношението и думите й тогава.

Месеците минаваха, а Пепи усвояваше все повече умения и се развиваше скорострелно. Неусетно към края на Декември дойде моментът за чисто нов и почти неподозиран за него етап от живота му – храна, различна от млякото. Той много ясно беше дал сигнал, че е готов. Отново радости и вълнения – как ще реагира, дали ще преглътне или ще плюе, дали ще му хареса вкусът на варения картоф или не. Нямаше как да не присъствам на захранването му и да не документирам всичко от първата до последната хапка.
Детето беше поставено в нещо като гнездо, ама люлка, ама пък стабилно леко полегнал, тъй като не можеше все още да застане седнал. И двете му лели и баба му бяхме там и чакахме да видим какво ще стане, чрез първата лъжичка усещаше текстурата и вкуса на пюрето.
Въртеше го с езиче във всички посоки, малко се чумереше и правеше физиономии, като че ли яде лимон. Гледаше много въпросително към майка си, сякаш търсеше валидация, че всичко е наред. Беше много сладичък и интересен. Сега вече нищо не му се опира, нито лимон, нито краставица.

А с храната идва и още повече енергия, Пепи започна все по-активно да пълзи, да се движи, да иска да си играе, да се опитва да сяда, да не забравя – сънят също драстично се е редуцирал и той е още по-любопитен да опознае света. А ние възрастните трябваше да сме все по-бдителни и внимателни какво прави бебето.
Всичкото това развитие, не спира да ме изумява и да ме изпълва с ентусиазъм да съм покрай него и да гледам как расте и колко е интересно всичко, което му се случва за първи път. Много е обогатяващо и ценно.

Зъбки. На 8-месечна възраст изби първото му зъбче, отново дълго чакан момент и оттогава започнаха да му никнат и другите зъбки. Покрай това нямам чак такова наблюдение, тъй като е на приливи и отливи. Знам, че става раздразнителен и търси какво да хапе, но като цяло според мен преминава леко през процеса.

Вече знаех все повече за него, за навиците и държанието му. Интересното е, че мога да го преспивам, но ако спя заедно с него през нощта – не мога да преспя себе си ха-ха. Постоянно съм нащрек да не се разплаче за нещо. Спя леко и чувам всичко. Много обичам да се взирам в него и да го гушкам и целувам докато спинка.

След всяко вълнение е време и за стрес тест.

Преди няколко седмици бяхме на гости на баба и дядо и там се случи лек инцидент. Падна от леглото и си удари главата миличкото. После аз-паника, сестра ми – хладнокръвие и халден ум. Просто възхитително как успява, адмирации! Той плака много силно и единственото, което си мислех беше: „Трябва да го разсейвам с нещо и да ангажирам вниманието му в друга посока, за да не се захласне от рев.“ Деска тогава ми каза, че е добър знак, това че плаче и ако не плаче – тогава има повод за притеснение. Заведох го навън и започнах да му показвам животните из двора, през това време сестра ми направи справка в интернет за какво трябва да следим в реакциите и сустоянието му. За щастие всичко беше наред, той се успокои и за спомен му излезе подутина на челото.

В игри, щастие и понякога безпокойство мина една година. Вечерта преди да отпразнуваме рождения му ден, сестра ми му организира прощъпулник, защото през последния месец се беше научил да ходи, прави малко неуверени крачки, но с всеки ден се усъвършенства. Всеки предполагаше какъв предмет ще хване и предопределяхме бъдещата му професия. Един казваше ще хване портмонето, ще видитие, друг казваше – а не, не дрелката, трети – книжката. Той успя да изненада всички ни като тичаше само подир питата, която бе претъркулена към масата с предметите. Накрая хвана макара с конец и химикал, но те по никакъв начин не представляваха интерес за нашето момче. Търсеше си питката.

Една година.
Кога мина, от съвсем мъничко новородено бебенце до днес – ходещо и разбиращо дете?
Да съм негова леля, за мен е съществена роля в живота ми. Той е чиста и безкористна любов.
Той е богатство, щастие, сила и слабост. Обич като никоя друга, палитра от емоции и нестихващ трепет. Той ме учи на баланс, през неговите очи виждам света по различен позабравен начин. Той е безценен. Той е едно голямо съкровище и слънце.

Честит рожден ден, Пепче.
Леля и Вуйчно много те обичат!

2 Replies to “Леля за първи път”

  1. ИНТЕРЕСНО МИ БЕШЕ ДА ПОГЛЕДНА ОТ ДРУГ ЪГЪЛ ….пРЕЗ ТВОИТЕ ОЧИ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *