На море в Лозенец

След продължителната карантина, най-сетне успях да отида на почивка.

За тази година бяха предвидени няколко пътувания, но след като затвориха границите, първо международните, а после и междуградските, нямахме избор и си седяхме вкъщи.

Последното ми пътуване беше през декември 2019г. и чаках цели 9 месеца, за да пътувам отново.

Този път не беше екскурзия, а почивка. С половинката ми се отдадохме на романтична лятна морска почивка в Лозенец.
Истината е, че това е първото ни самостоятелно море и малко се колебаехме дали няма да си изкараме скучно престоя там, впоследствие се оказа, че е неоснователно нашето притеснение.

Тръгнахме на 30.08, малко преди 07:00ч. и пристигнахме в 12:00ч.
Докато ни предадат ключа, се разходихме, за да намерим плажа, който всъщност беше на по-малко от 200м.

Отседнахме в Апартхотел Ембрели, резервацията беше през Airbnb (90 лв./нощувка), апартаментът се състоеше от спалня, кухня, просторна тераса и баня с тоалетна. Имаше сешоар и ютия. Хотела беше много добре поддържан, а персонала приветлив, отзивчив и любезен. Единственият недостатък – ресторантът не работеше.

Веднага щом се нанесохме, отидохме на плаж. Аз не исках да влизам във водата, защото имаше бурни вълни и червен флаг, но това не смути Мартин и той влезе 2 пъти. Вечерта излязохме на разходка, за да разгледаме курорта и да вечеряме. Впечатленията ми са, че е малко китно селце, с красиви гледки и романтични кътчета. Скали се простират от единия до другия край по плажната ивица. Водата е чиста, до брега няма медузи и водорасли, но пясъкът е по-едър.
Има място и за свободно плажуващи туристи с каравани.

На следващия ден, отидохме на централния плаж. Вълнението на водата вече беше по-спокойно, но все още имаше предупредителен флаг. През повечето време се „препичах“ под чадъра на сянка, тъй като преди 2 години бяхме на море в Созопол за 4 дни и така изгорях, че кожата ме болеше и в никакъв случай не исках това да се повтаря, по-добре да нямам тен и прегоряла кожа.
Вечерта си направихме разходка до Царево, много исках да го посетя. Вечеряхме в Djanam Steak House, а после си взехме сладолед.
Въпреки препоръките за дистанция и носене на предпазна маска в закрити помещения, никой не ги спазваше, което малко ме възмути.

Заради слънцето и водата, бързо се чувствах изморена и ми се доспиваше доста рано, след което и сутринта ставах рано, успоредно с което си спазвах и режима на спортното предизвикателство.

Беше ми много любимо след като се наспя да си приготвя чаша със сладко капучино и да се наслаждавам на красивата гледка от терасата. Тези моменти на уединение и наслада са толкова приятни – не мислиш за нищо, а времето сякаш спира.

Успяхме да се полюбуваме на златните лъчи на залязващото слънце и изгрева на луната, в една от последните нощи на лятото, тъй като съвсем скоро ще настъпи есента.

Също така се повозихме на катамаран от Сърф училище „Нестинарка“. Ветроходна лодка, без мотор – движи се само от вятъра. Носехме се плавно по вълните и съзирахме отдалечаващия се бряг, а в морето беше пълно с реещи се медузи и нито за миг не си помислих да плувам около тях. Достигнахме до място, където дълбочината на водата достига 3 метра.
Разходката продължи около час, а цената е 50лв.

Решихме малко да сменим стила на приключенията с нещо по-екстремно и се качихме за първи път на джет, на същия плаж (Нестинарка). Той беше в пъти по-бърз, водата пръскаше във всички посоки, а това че бяхме толкова навътре в морето и в същото време на повърхността на водата повдигаше адреналина. Що се отнася до мен, сама едва ли някога бих се качила. През цялото време се бях вкопчила в Мартин, а той се грижеше за нашата емоция и безопасност. Возихме се 15 мин/ 50лв.

Много искахме е да се возим на каяк, но това остана за следваща почивка. Вместо това имаше време Марти да се гмурка с водна маска и да извади от водата истински рачета и няколко рапанчета.

Плажувахме в свободна зона с наш чадър и тъй като имахме само надуваем дюшек, си взехме и 2 възглавнички за повече комфорт. След плажа, най-често прекарвахме малко време на басейна в хотела. А по-късно от кръчма – в кръчма. Всяка вечер избирахме различен ресторант за вечеря. Забавно беше, когато една вечер, след като седнахме на вечеря, тъкмо ни сервираха и изгасна тока за цялото село за около половин час. През това време всички запалиха фенерчета, но за жалост нито печките, нито компютрите работеха. Стана романтично искахме или не хаха. Когато поискахме сметката ни донесоха ретро касова бележка, написана ръкописно.

Към края на престоя ни, времето се влоши и вместо да си лежим, запалихме колата и отидохме до замъка в Равадиново.
Пристъпвайки прага на входа буквално влизаш във филма. Мястото е изпълнено с приказни градини, фонтани, цветя и истински костюми на рицари и конна база. Нямаше как да пропусна няколко обиколки с конче. (Видео в препратката).
Към него имаше и галерия с изложба, която пресъздава гробницата и съкровищата на Тутанкамон, отделихме време да разгледаме и нея. Заслужава си да се види.

Неусетно дойде и последният ни ден от ваканцията. Трябваше да освободим апартамента до 12:00ч. Сутринта премина в стягане на багаж, басейн и душ. Събрахме си всичко, взехме си закуски и тръгнахме на дълъг път обратно към София и почти 5 часа по-късно си бяхме вкъщи.

А дали ни хареса, се измерва само с един въпрос: „Бихме ли повторили?Да, със сигурност.
Нямам търпение за следващото приключение.

Надявам се да съм била полезна, ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете;
Instagram: ralicapetrowa
Facebook page: ralicapetrowablog

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *